Qvkata DLG
Konec
[Verse 1]

Има някой песни, дето няма да ми писнат
И непременно си ги пускам, като съм потиснат
Дарoве, кярове, радости и гадости
Погубени младости, не изпитани сладости
Семейството, основно, те обича безусловно
И понякога глупака, който шепне ти любовно
Ухото ти поема раздвоена поема
С обема на усвоената тема, че си упоена
И колко пъти през глава си се завивала
Свивала и с мисълта за някой си заспивала?
Макар да си я подаваха като топка плажна
Тя говореше, че любовта е най-важна
Не беше права и веднага се нацупи
Щом ѝ казах, че купидон едва ли ще ѝ купи дом
Следното нещо все ми докарва притеснение
"И най-големия тъпак има право на мнение"
Дано се влюбя, докато сърцето ми е младо
Щот' ще стана дядо екзотичен като авокадо
Върша нещата до средата със наслада
Така ми се пада, като съм се родил във сряда
Няма място за безпокойство
Песнопойството е просто моето словесно свойство
За жалост ми липсва цялост
И не става да я компенсирам с престорена зрялост
Най-много се боя от война и природни бедствия
И престъпници, за които е нямало последствия
Знаете ли какво е ирационален страх?
Да, и аз не знаех, но преди време разбрах
Няма да има ново начало
Дай ми 3 лева на цяло, брат ми, то се е видяло
Там където е горяло може пак да се разпали
Децата да са добре, пък мене кучета ме яли
[Outro]

Нощите са дълги, дните ми са къси
Често се случва да бия хора във съня си
Не е толкова трудно да се живее без любов
Останете със усмивка, аз бях Явор Тодоров